Емоционална незрялост или живот в емоционална пълнота

Съзряването е естествен процес за всяко дете, но детинското поведение сред възрастните хора е също често срещано явление.

Напоследък често се замислям защо преди години започнах да се занимавам с изследване на възможностите за постигане на по-добри и качествени взаимоотношения, повече свобода (да не се бърка със свободия и безотговорност), разбиране и осъзнаване на собственото Аз, емоциите като движеща сила и още и още.

Проверявам понякога накъде съм. И всеки път си казвам, че това е моят стремеж към израстване и осъзнаване на истинската стойност на живота. Нека не звучи високопарно. Работата и срещите ми с много и най-различни хора ме обогатява и ми дава понякога вдъхновение, но често се срещам  и с емоционално незрели хора. А преди всичко ние сме социално ангажирани, и лично и професионално.

Колкото и да се стараем да се позиционираме прекрасно в социалните мрежи, в крайна сметка, нашият продукт или бизнес са нашето проявление и същност с всички предимства и недостатъци на личността. А продаването е друг вид представяне на нас самите…

Емoционално незрелите хора често търсят внимание чрез арогантност, агресия. Демостративното поведение, незачитането и неуважението към другите, омаловажаване на техните постижения, прекъсването, желанието да доминират в разговор, пренебрежителното отношение, са този своеобразен вик за внимание и силното им желание да привлекат вниманието към себе си.

Дали става въпрос за съзнателно или несъзнателно поведение, не е от голямо значение. Важно е да сме на ясно, че те нямат критерии за собственото си поведение.

Срещата с такъв вид хора е нормално да предизвика емоции, но нека не приемаме нещата лично.

Хората непрекъснато „водят войни“ в търсене на нормално човешко общуване и поведение. Истината е, че всеки човек има своята представа за това как е „правилно“ да живеем и общуваме.

И за да не се изгубим в търсене, да не изгубим вътрешно си усещане за „правилното“, което сме открили за себе си в огромния обем общоприети начини на социално адекватно поведение, е важно да знаем едно – избираме среда от хора с нашата ценностна система, нашите вярвания и убеждения, с нашата истинска вяра. Това ще ограничи непрекъснатия стремеж да убеждаваме другите в собствените ни догми и ще ни помогне да приемем другата различна гледна точка. А това дава спокойствие и свобода в общуването.

И както казва Брайън Трейси: Общуването е умение, което може да научите. То е като карането на колело или писането. Ако искате да работите с него, може бързо да подобрите качеството на всяка част от живота ви.