Винаги, когато клиентите приключват програмата, ми става малко тъжно, но повече радостно, че имат резултати, че не се страхуват да изразяват себе си и да защитят своите лични граници, че се чувстват уверени и наясно с целите си, с мечтите, които някога ще се превърнат в следващи по-големи цели.
Искам да ви разкажа историята на Мария.
Ще започна така, както и тя започна, с разказ как преди време нейната майка е чела мои статии за Biofeedback апарата, за ползите от тренинга с него и информацията, която съм дала по темата.
Тя, Мария, младо и амбициозно момиче, дълго бе обмисляла дали да дойде, чудила се е как така апаратът ще и помогне с проблем, който има физическо изражение.
Когато се видяхме с нея, ми направи впечатление, че не беше от тези млади хора дето родителите им казват какво и как да правят. Тя имаше силна и добра връзка със своята майка и затова бе приела нейния съвет.
Нашата първа среща премина в дълъг монолог, в който тя разказа с подробности за ходенето си по изследвания, без да е открит физиологичен проблем, за ползването на различни методи, които са давали ефект за няколко месеца. Сякаш искаше да ме убеди, че и аз няма да мога да и помогна за дълго време.
Досега и въпреки всички усилия, тя чувстваше в тялото си дискомфорт, болка, която все повече ограничаваше нейните контакти, рядко виждаше приятелите си, рядко излизаше по-далеч от кварталния супермаркет.
Истината е, че повтаряше един и същ модел на поведение и в момента когато усеща подобрението, страхът че няма да има дълготраен ефект, че пак ще се затвори в къщи, я връщаше бързо към болката.
Да, само тренингът с биофийдбек апарата не е достатъчен да скъса със старите убеждения и вярвания, това е само едната част от стратегията за счупване на лимитиращите убеждения. Към тях аз подхождам с техниките на невролингвистично програмиране, които са бързият начин за промяна на отношението и за намаляване значимостта на травмиращия спомен или събитие.
Биофийдбек апаратът променя фокуса на вниманието, помага да се намали стреса, дава възможност сами да видите и управлявате своето състояние, така както направи и Мария. Още с първата тренировка, тя почувства подобрение на настроението, появи се оптимизъм и желание бързо да се справи. Това е първата крачка, следва изграждане на навик и като всеки такъв, той се придобива с учене и много тренировки. Последваха пикове и спадове, но тя знаеше за това и беше приела твърдо решение този път да се справи окончателно.
С нея преминахме през много изпитания, преработихме много спомени, които бяха причина за нейните страхове, много често тя беше малко беззащитно момиче, което все не успяваше да каже НЕ. Доверието, което имаше между нас помогна да не се откаже и да продължи напред.
И тук естествено идва ред на въпроса, а сега накъде?
Коучинг инструментите са тези, които използвам, за да има цел в живота и усещането за пълнота във всички сфери и достатъчно силно „Защо?“ което да бъде двигател.
А Мария? Днес тя си тръгна с усмивка, с уговорено интервю за работа и с много идеи, стратегии и умения, които да и помогнат да извоюва отдавна мечтаното място в живота, нейното място.
Успех мила Мария, знам че ще прочетеш това и знам как точно ще се усмихнеш!