Какво казва невронауката
„Няма нищо по-объркващо и по-болезнено от това мозъкът да поеме контрола над мислите ти, да атакува самоуважението ти, да постави под въпрос способностите ти, да те държи под контрол чрез копнежи и неудържими желания или да се опитва да диктува действията ти“
(Цитат от книгата на Джефри Шуолц и Ребека Гладинг)
Това е при положение, че му позволим да го прави, защото имаме избор накъде да обърнем вниманието и фокуса си. И както казват учените, единственото нещо, което мозъкът не може да спре да прави, е да спре да се учи. Нека използваме това му качество в своя полза и да забравим за инертността.
Ако искаме да управляваме живота си, то можем да го направим благодарение на невропластичността на нашият мозък или умението му да се променя в зависимост от средата.
Това е негово свойство, което нека приемем, че е онази възможност или потенциал да правим осъзнати промени. Една чудесна възможност да променяме навиците си, моделите на поведение, които ни носят неудобство или в моментите, когато проявяваме нетолерантност към себе си и околните.
И най-вече когато искаме осъзната промяна.
Затова ако акцентираме над определено действие или модел на поведение, което искаме да възпитаме у себе си, трябва да проявим упорство, постоянство и да позволим на мозъка да разчупи обичайните си ходове. Да създаде нови нервонни връзки и пътеки, които насочва към зони, които са му непознати към момента.
Невропластичността, функция на мозъка, позволява да се научим да се адаптираме, умение с изключителна важност за всяка една промяна, без значение каква точно е тя, а за мен то е много определящо как ще се чувстваме.
Важно е да отбележа, че ако не гледаме на тази функция като възможност, за да се фокусираме върху цели, които съвпадат с нашите вътрешни потребности, то тя може да бъде разрушителна. Ако се ангажираме с лошите новини, събития или хора, то ние използваме този потенциал на мозъка си, за да се саморазрушаваме чрез повишаване на стреса, влиянието на външните негативни фактори върху самооценката и себеусещането ни.
Изглежда лесно… Да пробваме.
Мозъкът ни обича да знае кога и какво ще прави. Друг голям плюс е, че когато знае кога ще се храни, спи или тренира или има други задачи, които върши по едно и също време, той ще пести енергия, няма да се претоварва и сам ще иска да се случват нещата. Тогава няма да е нужно всеки път да си казваме, че трябва нещо да правим, а всичко ще се случва естествено. Съпротивата е на своя минимум. Няма съпротива, няма напрежение, няма претоварване и всичко това се превръща в изграден навик за контрол.
Това е една добре предпоставка за балансиран ден, нали?
Ако искате да разберете как да постигнете тези резултати в своя живот, свържете се с мен за един непринуден разговор в рамките на 30 минути и ще поговорим за възможностите.