Как тишината лекува

Към вече откритите терапии за лечение с цвят, музика, звук, пясък и много други, прибавяме още една- тишина.

Тишината,  когато чуваме  ударите на сърцето си, когато усещаме как тя се стеле около нас , когато я чуваме, помирисваме дори, когато цялата природа е в своя мир.

За съжаление не винаги се получава да се чувстваме добре в такава среда, защото неусетно шумът е станал част от нашия живот. Живеем на фона на музиката от радиото или която слушаме в слушалки, на фона на телевизора, шума от колите и въобще шума на града.

Все повече млади хора слушат музика, докато учат или пътуват и признават, че когато няма никакъв шум в стаята им, ги хваща страх. Под шум те разбират звука на работещ телевизор, радио, музика от компютъра или комплекс от работещи устройства, включително отворените канали на социални медии. Под тишина имат предвид свят или пространство, лишен от този фонов шум. Независимо дали сме будни или не, сигналите от околната среда преминават от ушите в мозъка във вид на  електрически сигнал. Насищането с шум е причина все повече да нараства броя на хората, които не са особено функционални в шумна среда, поради  увеличените нива на стресови хормони. 

Последствията от променената биохимия са лошо настроение, повишено артериално налягане, шум в ушите, загуба на сън, сърдечни заболявания, лоша памет, раздразнение.

Изследвайки неврогенезата на мозъка, учените се опитват  да се докоснат до всичко, което и влияе. За първи път обръщат внимание на тишината, когато използват мълчанието като  база за сравнение при изследвания на влиянието на шума.

Днес вече е доказано, че тишината е от особено значение за силата на възприятията и може да бъде използвана като метод за лечение.

Доктор Лучано Бернарди през 2006г., изучавайки физиологичното влияние на шума и музиката открива, че когато обектите на неговото изследване се намират в тишина между шум и музика, то след това те възприемат много по-силно. Тези двуминутни паузи се оказват много по-релаксиращи за мозъка, отколкото дългата пауза в тишина в началото.

Едно от важните открития е, че мълчанието усилва контраста. Тъй като мозъкът постоянно обработва голямо количество информация, обикновено това  претоварва префронталната кора или тази негова част, отговаряща за вземане на решения, планиране. 

Чувствайки тишината и наслаждавайки  и се, даваме възможност именно тази част да отпочине и да релаксира. Попадайки в тишина, мозъкът по-добре обработва информацията, а това е чудесна възможност за намиране на скрити ресурси, за промяна в посока достигане на комфорт и здраве.

И ако  музиката, танците, четенето на книги са полезни за социалната ни адаптация и комфорт, то тишината се оказва, че също има своята роля в този процес и е особено важна за възстановяването и здравето ни.

Мозъкът разпознава тишината и реагира на нея много мощно, като възстановява някои от когнитивните си способности.

Нека помечтаем на воля в тишина!