Колко успешна е медитацията, която правим?

Подводните камъни на релаксацията.

Медитацията развива нашият мозък и в това няма съмнение, а в подкрепа бих могла да дам статистика на различни изследвания с международно значение, важни открития и изследвания.

Вместо това ще споделя какво аз открих и как го използвам.

Всички знаем за този метод на релаксация, но нека разгледаме момента, когато се чувстваме толкова релаксирани, че често заспиваме.

На какво се дължи това?

Когато преди около 12 години, започнах да се занимавам с китайска гимнастика Ци Гун, за първи път се срещнах с медитацията, с понятието динамична медитация.

Обяснено ми беше как се случва и аз постепенно се приучих да влизам в това състояние все по-често и да му се наслаждавам.

Всеки път беше различно. Понякога се релаксирах до степен, че после нищо не ми се правеше, искаше ми се просто да се насладя на състоянието и да поспя.

Появи се любопитство и исках да разбера какво всъщност се случва на биологично ниво, какви процеси се задвижват и как да ги управлявам, така че истински да си почивам и зареждам, а не да заспивам. Исках да видя какво се случва, как това може да бъде управлявано от мен самата.

В процеса на търсене попаднах на апаратите за биологична обратна връзка. Те показват какво реално се случва когато релаксираме или сме активни, къде ни води нашият мозък и как това се отразява на вътрешното ни състояние, на нашата нервна система.

Дали мислим и действаме инертно или управляваме процесите и фокуса си?

Биофийдбек апаратът ми разкри защо не винаги успявам да получа нужната енергия, все пак аз медитирах или поне така си мислех.

Започнах да изучавам и да правя статистика, наблюдавайки не само моето състояние, а и това на моите клиенти. Сравнявах състоянията на хора, които правеха истинска медитация и на тези, които заспиваха по време на релаксацията.

Причината за супер отпускането се крие в някои мозъчни центрове, които създават активен фон. Това са недовършените и отлагани задачи, страховете и още много неща, които работят, за да ни напомнят, че има врати, които трябва да бъдат затворени.

И така, в момента, когато се абстрахираме от външната среда и от всички дразнители и когато освободим енергия, тя се пренасочва към онова инертно състояние, когато тялото уморено се отпуска, но мозъкът не. Енергията се пренасочва, за да поддържа този фон. Тогава тялото е отпуснато и не иска нищо да прави. 

Подобно усещане е характерно не само за медитиращите хора, но и за тези, които са в непрекъснат стрес и тревожност. При тях мотивацията и желанието за действие е силно намалена, дори липсва.

Това знание много ми помага, когато обучавам моите клиенти как да разпознават истинската от фалшива медитация и как да търсят и откриват своят вътрешен баланс. Да търсят начини как да управляват това състояние и как да прекъснат старото и ненужно хабене на енергия. Аналогично е, когато  виждате сумата в банковата си сметка да знаете и  можете да инвестирате тези пари така, че те да ви носят още дивиденти.

Мозъкът притежава едно много полезно качество и то се нарича невропластичност, която позволява да го обучим, да го насочим в тази посока, в която желаем да мисли. Ето така мислите управляват живота ни – чрез фокуса. Резултатът е, че съществуващите невронни пътеки и мрежи се разклоняват, което води до повече идеи, до намиране на повече и различни варианти за  реализирането им.

Всичко тече, всичко се променя.  Чудесно е да знаем, че можем не само да променим начина, по който мислим и медитираме, но и да се научим как да го  управляваме.

 

 

 

Ако искате да научите повече за биофийдбек апарата, с който работя, кликнете на бутона: