За какво е важно да се притеснявам днес?

Това изречение е написано най-отгоре на графика ми и погледа ми преминава през него всеки път, когато усетя, че нещо ме е разтревожило, за да ми напомни да си задам въпроса: заслужава ли си да отделям време и енергия?

Това е изречение, което всеки може да използва при засилващо се безпокойство или когато не получава това, което иска по начина по който го иска, когато получава новини, които не харесва. 

На умението да се вкарвате в стрес може да се противопоставите, да дадете пауза, за  да има време да премислите и включите тези мозъчни центрове, които ще анализират ситуацията и едва след това да вземете адекватно решение за  действие. Когато съумеете да забавите първоначалната си реакция и прехвърлите фокуса от най-нисшия в еволюционно развитие мозък до този , който  ни определя като човеци, вие се учите “10 пъти да премислите, един път да отрежете”.

Това е моята много силна причина да прекарвам с поглед по изречението често.

Стресът за мен е  неосъзната липса, която не контролираме, защото или не знаем каква е точно или имаме негативен опит и на тази база решаваме, че всички изходи са едни и същи и те са задължително неприятни. 

Съзнанието се изпълва с безброй примери за подобни ситуации. 

Оформило се е вярване, което подкрепяте и утвърждавате като четете негативни постове, статии, слушате за страховете на други хора, техните интерпретации и всичко това се прибавя към страха, инстинкта за самосъхранение.

Тогава какво да направите в заливащата ви информация?

Задавайте си въпроси: какво мога да направя, какво мога чрез моите действия да променя така че ситуацията да се подобри?

Нека разсъждаваме заедно. 

Когато се задълбочавате в проблема какво се случва? В най-добрия случай ще споделите стреса с други хора и така не само ще го подсилите в себе си, но ще включите още хора, които да се чувстват зле. 

Какви са последствията? Какво направихте с действията си, за да се чувствате вие и другите хора по-добре?

Като начало ще отричате стреса, после ще се разгневите, ще насочите зараждащата се агресия или към себе си или към света, после ще разберете, че нищо не се е променило. Ще започнете да се самозалъгвате и да живеете в илюзии, ще бягате от действителността…ще се появи депресията. Защото някъде дълбоко в себе си ние винаги сме наясно когато се лъжем! 

Живеем в 21 век и нека се възползваме от всички предимства. Живеем във време, когато имаме всичко на една ръка разстояние. Можем бързо да стигнем до различни точки на света, да видим приятели, които са на хиляди километри или да си поръчаме храна, напитка или дреха. Всичко това имаме, а нямаме време за нас, за нашите съкровени желания, страхуваме се…

А колко е важно в заобикалящата ни среда  да се ръководим и да търсим своето мнение, своето усещане, да бъдем в подкрепа на другите хора, да ги разбираме, не да ги мразим, да ги подкрепяме, не да ги саботираме. 

Нека направляваме своята енергия в градивни дела, като запълваме емоционалната си потребност с истински, искрено наши неща, всички те, които водят до дълбоко удовлетворение, усещане за пълнота и свобода. Ще знаете, че сте на прав път когато се усетите като част от живота, а не извън него. Търсете всичко онова, което ви кара да чувствате, че няма пречки пред вас и нищо няма да ви спре.

Запишете си изречението и ако често изпадате в безпокойство го препрочитайте, като не забравяте да си спомните това, което е важно за вас. 

„Не си задавай въпроса от какво се нуждае светът. Запитай се какво те кара да се чувстваш жив, излез и го направи. Защото светът се нуждае от хора, които живеят истински.“ 

Харълд Уитман

Искате ли заедно да превърнем вашата отдавна забравена мечта в  цел, която да постигнете? Натиснете бутона и резервирайте безплатна 30 минутна среща с мен, за да научите как мога да ви помогна. 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.