Кои са тези 8 въпроса, които ще ви помогнат да разберете дали се самосаботирате?

Колко често го правите, какви са механизмите, които го задействат и как да се справите?

Самосаботаж е, когато казваме, че искаме нещо и след това се стараем да не се случи.

Алис Корнин-Селби

Разсъждавайки по темата на статията, си дадох сметка колко често се лъжем, самозаблуждаваме и самонаряняваме, колко често приемаме социалното, одобреното и адекватно поведение за свое, вместо да изразим своята индивидуалност, различност и чар.

От една страна харесваме хора бунтари, а от друга се стараем да бъдем „в крак с времето, новите стандарти и правила.“ Като всяко нещо, истерията да се показваме такива каквито не сме, ще има край. Това е един от онези балони, които не можеш да надуваш безкрайно.

Замисляли ли сте се колко пъти виждате едно по социалните мрежи, а всъщност знаете, че това не е истина. Така е не само там, така е винаги, когато позволяваме външното да навлиза във нашето вътрешно пространство. Стремежът към социален статус, здраве, успехи, към приказен живот, приказни взаимоотношения, но не постигането им, може да изиграе лоша роля в живота ни.

Затова темата за самосаботирането е така актуална.

Сигурна съм, че всички се стремим да бъдем обичани, щастливи (кой както го разбира щастието), свободни финансово, да пътуваме и като цяло да се чувстваме добре.

И много често полагаме грижи, за да бъдем в оптимална форма, вероятно повече спортуваме или ходим пеша, храним се разумно, общуваме с подобни хора, работим много, за да имаме всичко това.

Нещата вървят добре, докато нещо не се случи и не излезем от това състояние…

Или докато не осъзнаем, че се лъжем, че се оплакваме повече, че не постигаме желаното, че само позитивното повтаряне, че сме ОК не върши работа. Защото в действителност не се чувстваме добре. Живота, който живеем не ни носи удовлетворение, а безпокойство и засилваща се тревожност.

Първата стъпка към всяка промяна, всяко едно спонтанно желание за нещо различно, всеки един копнеж да бъде по-добре е осъзнаването, че нещо не е наред…

Когато нещата не се случват, първата стъпка винаги е осъзнаване

Следва време за самонаблюдаване, за да разпознаем какви механизми се задействат.

Когато си дадем сметка, че умело се крием зад обстоятелствата, страховете и високите си изисквания, следващата стъпка е да поискаме да ги променим.

А след това да им придадем лице, структура, мирис, движение или усещане. Описвайки ги, придавайки им лице, осъзнавайки ги, имаме възможност да се дисоциираме, да ги контролираме и да се справим с тях.

Какво е действието?

Направете следното: когато усетите, че има такова състояние и започвате да влизате в него, спирате за секунда, все едно се дръпвате от ситуацията, дори направете крачка назад физически, за да усетите този момент по-ярко. След като осъзнаете случилото се, вие вече имате възможност да играете по друг начин, вие вече сте задействали други мисловни механизми и сте прекъснали старите такива.  Прекъсвайте това всеки път, когато се хванете и усилията ви ще имат резултат, но не веднага.

С повече наблюдаване, упоритост и дисциплина може да се справим с всяко едно ограничение и страх! Стига първо да го осъзнаем, а после да искаме да се освободим от него.

И сега въпросите, които да си зададете, за да откриете къде самосаботажът е добил връхна точка:

  1. Когато разпознаете състоянието, колко бързо се връщате в старото такова, оправдавайки се твърде умело? Защото е удобно, свикнали сте да извличате ползи от него и така ви е добре, познато е. Добре е  до момента, когато разбирате, че за пореден път нищо не сте направили, за да имате различен резултат, различна реакция.
  2. Колко често отлагате по невероятно много изникнали точно в този момент причини? Ако припознавате себе си тук, замислете се, това към което се стремите, наистина ли е ваше, наистина ли копнеете за него? Силно, много силно.
  3. Колко често постъпвате благоразумно и против себе си, следвайки някакви измислени илюзорни причини, за да постъпите така? Да пренебрегвате себе си в името на общото благо или на друг човек, да му помогнете или да избегнете конфликт? Не е нужно да влизате в бой с всеки и всичко, за да отстоявате себе си, това е въпрос на комуникация и цивилизован начин за „разправа“.
  4. Колко често осъждате себе си или другите…? Колко често вместо да погледнете в огледалото, вие измествате поглед и се вглеждате в другите и техните несъвършенства?
  5. Колко често се вините, че не сте постъпили по-друг начин? Затова осъзнаването е ценно, за да спре инертното мислене и действие!
  6. Колко често, докато се тревожите, влизате в драмата като в любимо състояние?
  7. Контролирате, защото се страхувате? От какво?
  8. Перфекционизъм? За да сте най-добрите, за да докажете на себе си колко можете и силно пренебрегвайки факта, че няма нищо съвършено…За да се окаже, че не се справяте и да започнете да се осъждате или търсите причини другаде…

Днес нямаме друга възможност, ако искаме да сме успешни и да живеем добре.

Няма друг вариант освен  работа върху начина на мислене, действие, начина на живот и преживяването му по-най-добрия начин, на който сме способни днес.

За да има върху какво да надграждаме и творим утре!

Никаква промяна няма да се случи без да осъзнаваме себе си в Света и Света в себе си, доколко го отразяваме, доколко нашето обкръжение го отразява. Стара истина е, че каквито са приятелите ни, такива сме и ние, нали?

Огледалце, огледалце, я кажи… 

 

П.С. Може би думите ми са по-остри, не го приемайте лично. Помислете къде сте сега и къде искате да бъдете…

И ако имате нужда от помощ, моля не се колебайте и се свържете с мен. Нека поговорим за възможностите!