Когато преди години започнах да практикувам ци гун, често думата медитация беше споменавана. Ци гун е динамична медитация, но мина време преди да изясня за себе си какво точно означава това. Споменавайки йога, съм сигурна, че думата медитация е редом и като много използвана практика.
По-късно, изучавайки промяната и как мозъкът я случва, как се образуват невронните пътеки и кое ги обуславя, как се променя биохимията ни и как всичко това се отразява на тялото, отново се срещнах с медитацията.
Начинът, по който работи мозъка, как събира информация и как после ни я предоставя за ползване, е особено интересен предмет на изследване. Префронталната му част е отговорна за планирането, осъзнаването и вземането на решения. Доказано е, че при активност в тази зона, спада напрежението, отделят се хормони, които ни карат да се чувстваме добре. Професор Черниговска по този повод се шегува като казва, че в този момент мозъкът ни прави психотерапия.Истината е че, колкото по-често поставяме цели, планираме и изграждаме стратегии, толкова по-добре ще се чувстваме.
Със сигурност познавате състоянието на облекчение, когато след някакъв неочакван проблем или задача, сте взели решение. Състояние, което се регистрира с Mind Reflection GSR, апарат за биологична обратна връзка.
Много интересно при работата ми с този биофийдбек е изследването върху състоянието на човек, когато се намира в стрес. Оказа се, че между състояние на мозък и тяло има разлика и това се вижда добре на графиката на биофийдбек апарата.
Разбира се, едва ли казвам нещо ново, но когато са налице фактите, човека, споделящ какво се случва и когато всичко се припокрива с графиката от биофийдбек апарата, думите вече имат много по- голяма стойност. Отпуснатото релаксирано състояние на тялото не винаги е съпроводено с подобно на мозъка.
При хора с безпокойства, панически атаки и стрес, по-често наблюдавам отпуснато тяло, придружено с трескава мозъчна активност. Тялото е вече изтощено от непрекъснатия фонов шум, тъй като разходът на енергия е много голям. Затова е важен баланса между ум и тяло. Постигайки го и в момент, когато напрежението спадне, обикновено клиентите заспиват.
Тази информация ме доведе до желанието да разбера какво се случва по време на медитация между мозък и тяло, дали е възможно да спрем мислите. А дали е нужно да ги спираме или по-скоро как да не ги забелязваме и как да не обръщаме внимание на всичко това?
Логично е, че няма как да спрем мислите, защото това би означавало да спрем работата на нашия мозък, той да спре да прави невронни връзки, да спре да поддържа живота. Възможно ли е това, а нужно ли е?
Вярваме ли на случайните събития? Аз не. Моят отговор е, че фокусирайки се върху определени събития, информация, книги, рано или късно идва този момент на насищане и ние се оказваме в най-подходящата среда, информация, събития.
Така се случи и при мен, в потвърждение на моето твърдение за случайността.
Запознах се с човек, който активно практикува медитация и се съгласи да регистрираме състоянието на нервната система в различните фази на практиката. Предварително уточнихме времето, което ще засичаме и за което той достига най-оптимално състояние.
И така от общо 15мин., първите 3-4 мин преминават в настройка, следва навлизане в дълбочината на състоянието и най-устойчиви са последните 6-7мин. Графиките, която виждате по-долу показват много ясно колко красиво е то като графика и колко балансирано и устойчиво е.
Няма как да живеем в изкуствена среда, без дразнители, без мисли, без емоции. Важно е как ги преживяваме.
Днес вече има и приложение за медитация, което може да използваме от телефона и което е доказателство за повишено внимание и върху психичното здраве.
Медитацията е един от начините да възпитаваме у себе си отговорност към живота, към себе си и да го преживяваме творейк