Чувството за хумор – интелигентност или агресия?

Познаваме го като черен, габровски, английски, но дори да въздейства еднакво върху реакциите на другите и в нас самите, хуморът навсякъде по света е различен. Всяка нация има свой стил на шега.

Както и да го наречем и както и да го опишем,  хуморът се приема като част от интелигентността на човека и може да се каже, че е  двупосочен-едната страна се смее, другата твори хумор.

И смеещия се и творецът получават удоволствие-единият от признанието на неговата оригиналност, другият от находчивата аналогия.

Шегувайки се, човек поглежда по различен начин на  събития и хора, а умението да видиш и в най-лошото комичната страна, е дар. Нека уточня, че тук става дума за умението на първо място да се смеем над себе си.

Защо е нужно ли?

Като всяко чувство и това има място в живота. Учените са установили, че усмихвайки се, забавлявайки се, емоцията предизвиква активност в онези мозъчни центрове, които отговарят за ученето. Това е и причината, когато човек е в добро разположение на духа, лесно да усвоява нова информация. Това състояние  повишава нивото на хормона допамин, който подпомага краткосрочната памет, обезпечава повече невронни връзки, следователно  гъвкав и комбинативен ум.

Хората с усещане към финното чувство са желани събеседници и при тях нещата се случват по-лесно, по-бързо се решават конфликти, лесно установяват контакт.

Умението да се надсмиваме над себе си помага да се преработят собствените неприятности по забавен начин. То е израз на богат речник и асоциативна памет и творчество, защото  хуморът е игра на думи.

Интересното е , че някои автори смятат, че усмивката е вид агресия. Защото ако човек усмихне на едно куче или на друг човек, реагиращ първосигнално, и в двата случая няма да бъде разбран правилно. Или поне животното на 100% ще приеме усмивката като озъбване.

Ако погледнем от сериозната страна на хумора, ще цитирам резултата от изследването на С. Коровкин, доцент по психология, който заедно със свои колеги, разглеждат връзката между образоваността и хумора. Откриват , че много умните хора не умеят да се шегуват. Принципът на създаване на шегата и принципът на вземане на решения, казва руският учен, са сходни. Във всяка сложна математическа задача решението се крие в неочакваното съчетание на ходове, а в изобретяването на шегата-в неочакваното и нестандартно съчетание на думи.

Имаме или нямаме чувство за хумор? А можем ли да го развием?

Да се сътворяват шеги не е лесно и изисква много познания, усет за изграждане на двусмислия, комбинативен ум, творчество, богат речник. Еволюционните психолози смятат, че това умение може да се унаследява и е показател за ментално здраве и подвижен ум.

Всъщност, то израства заедно с нас и много зависи от отношението на родителите ни към него. Тъй като е свързано с изучаването на езика и социализацията, с въображението, за едно дете е от изключително значение как мама и татко го въвеждат в света на хумора. Те са хората, които показват кои шеги са допустими, понеже детето все още няма добра социална адаптация и опит. По моментите , когато родителите се смеят и споделят реакции, то се ориентира. Едно новородено дете, както и в първите месеци от своя живот, ще се смее на зрителния контакт  когато се крием, заради елемента на изненада. Колкото и елементарни да са първите опити за шега, те са много важни за когнитивното развитие на детето

В социален план, усмивката, шегата, привличат вниманието на околните и предизвикват също усмивка като отговор. 

Човек получава усещането, че е приет, особено важен елемент в общуването между хората независимо от възрастта! 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.